Отново е 15 септември. В душата - радост и малко тъга. Тъга за раздялата с предишните ученици и радостта от срещата с новите.
Обикновено украсата на стаята я правя последния ден, но тази година имах достатъчно време да обмисля нещата и да се подготвя. Честно да си кажа, добре, че дойде 15 септември, че всеки ден имах нови хрумвания и вдъхновение, накрая щяха да ме изгонят от вкъщи. Шегувам се, мога да се похваля с подкрепата на семейството ми и дейното им участие в подготовката за всеки празник в училище.
Ето как протече и посрещането на първокласниците в класната стая.
Предишните ми ученици бях подготвили кратка програма, включваща стиховете на Розалина Паскалева за "Най-хубавото"" и няколко съвета и напътствия към първокласниците. Петокласниците им предадоха и ключ на знанието, и правилата на класа.
Програмата наистина беше много кратка, защото героите на деня бяха първокласниците. За тях бях подготвила забавни задачки.
Първо започнахме с "жабешка математика", разходихме жабчето по стълбичката, поквакахме и поскачахме.
След това започнахме да търсим в кой апартамент ще живее съответната картинка. Забележете, че един апартамент остана свободен и трябваше да гадаем кой може да живее там. Накрая настанихме там слънцето, като едно дете го нарисува.
Следваше поставянето на цветовете на българското знаме с кратка беседа кой цвят, какво символизира.
Завършихме със "сбърканата" числова редица. Децата трябваше да подредят числата правилно. Импровизирах набързо и си спретнахме няколко фокуса, аз скришно взимах едно число, а децата трябваше бързо да кажат кое число е изчезнало.
Разглеждането на учебниците, почерпката с питка и мед и рецитирането на стихотворения, също не пропуснахме.
Съдейки от интереса на децата и това, че искаха още и още задачи, мисля че се получи много емоционално и весело тържество.
Успешна учебна година на всички колеги, ученици и родители! На добър час!
