Словотворителница - как да запалим интерес у децата към българския език и литературата

       Въпреки че, съм заета с първокласните неволи, имам още какво да ви разказвам за това, което правихме с четвъртокласниците ми през миналата учебна година. 

      Всяка година се включвам в работа по различни проекти и програми в нашето училище, но предпочитам да работя по занимания по интереси, няма толкова бумащина и неуредици. Групата, която създадох, беше по български език и литература - провокиране на интерес към четенето, запознаване с различни худ. произведения,  създаване на собствени текстове, заучаване, затвърдяване и прилагане на различни езикови правила. Нарекох я "Словотворителница".  Ще ви разкажа как протекоха някои от най-интересните ни занимания. 

1. Правопис на думи, изключения от правилото за писане на а и ъ в крайна неударена сричка. „Плажна история“- създаване на комикс .

Участниците са разделени на 4. групи, като всяка работи по един лист от комикса. Предварително се уточнява вида на дрехите на момчето и плажа. Идеята дойде от една история, която разказвам на учениците си, когато учим това правило и изключенията му. В историята използвам такива думи изключения: Вървял един момък по пясъка, не видял камъка и се спънал. Чул се силния му писък. Ритнал камъка, който го спънал. Навел се и под камъка открил сандък. В него имало съкровище. Надал радостен крясък. Вързал сандъка с ремък и го задърпал. Забогатял и си построил замък, за който не плащал данък, направил си списък със желания,  които да изпълни.

"Плажна история" я нарекоха предишните ми четвъртокласници и така ѝ остана името. Текстът може да се дава като диктовка, да се изиграе като жив комикс, в който да се използват табели с думите-изключения., може да се представи и като книжка. Към тези картини имаше и кратки текстове, които разказваха историята.

2. Създаване на табла с думи с труден правопис

Преди време ми беше попаднало едно помагало, в което някои правописни особености на думи бяха представени като картина и за по-лесно запомняне.

Следва продължение......

И така..... продължавам. Забавих се, защото имах проблем със снимките на нещата, които да придружават нещата, които Ви разказвам. Но, за съжаление, проблемът си остана, изгубих ги. Ще трябва да разчитате на обясненията ми и бледи примери на всъщност, огнени случки. Ще Ви покажа моите предложения за думи с особен правопис и тяхното по-лесно запомняне. На децата се получиха красиви, цветни и интересни.

3. Други интересни занимания бяха "Думотърсачи" . Те се повявяваха периодично в разпределението ми и засягаха различни теми. Например: " 100 думи с щ", "Думи с ю и я."- тук децата отново бяха разделени на екипи и всеки член на екипа трябваше да напише по 5 думи с тези букви и така 3-4 пъти. После трябваше да се съставят изречения с някои от тях. А най-интересното беше измислянето на история с думите. Към този тип задачи спадаха и игрите със сродни думи, форми на думата, антоними и синоними. Отново разделени на екипи, учениците трябваше да пишат съответните думи по зададени от мен критерии. След като ги написаха, ги разбъркахме и трябваше отново да ги подредим по групи- сродни, синоними и т.н.

4. Едни от най-вдъхновяващите занимания бяха по четене с разбиране. Бях им подбрала текстове, които нямат нищо общо с тези в Читанката. Първият текст върху който работихме беше по разказа "Село без кучета" - Добри Жотев. Книгата на този автор -"Вълчи вървища", беше дълго време моя любима детска книга. Тази тема я разгледахме в 4 часа. Първите два се запознавахме с текста, изваждахме трудните и непознати думи, разказвах им интересна информация за вълците, разигравахме кратки сценки - вихме като вълци, ходихме като вълча глутница, хвърляхме "кибритени" клечки и др. Признавам, че текстът им беше труден и дълъг. Сега, ако трябва да правя същото, ще редактирам и съкратя оригиналния текст, колкото и кощунствено да звучи. След като се бяхме запознали с текста, през останалите два часа разиграхме сценка на журналисти, предаващи от мястото на събитието. Съотвено имахме водещ от студиото, репортер от мястото на събититето и всички хора от селото, които нямаха търпение да разкажат как са спасили живота на един закъснял пътник. Репортерите имаха за задача да подготвят писмено въпросите, които ще задават, а пък участниците в случката репетираха какво трябва да кажат пред камерата.

Друго произведение, с които исках да запозная моите ученици беше " Винету" Избрах откъса, в който Олд Шетърхенд спасява Винету и баща му от команчите. Откъсът е интересен с това, че Олд Шетърхенд се промъква тайно, с пълзене, като много добре са описани техниките, които трябва да се прилагат за безшумно придвижване. После има хвърляне на пясък, за заблуда на противника, светкавично срязване на въжетата на пленниците, както и много хумор, защото Олд Шетърхенд тук е само един грийнхорн. Нали се досещате, индианци, бойни викове, цветове на войната, лула на мира, пълзене, освобождаване и т.н. Всичко това го изиграхме и мисля, разбрахме.

Също така децата правиха и пиктограми по тази история https://chitanka.info/text/25889-ostarelijat-lyv-i-lisitsata

6. Друго интересно занимание беше да съставим история със зар. Две зарчета, / от картон/ на които са написани същ. имена, глаголи и прилагателни, се хвърлят последователно от всяко дете и в зависимост от това, което се е паднало, така трябва да се завърти историята. Ученик разказва своята малка част и спира на интересно място. Зарът се хвърля и историята продължава от друг участник и съобразена с насоките от зарчето.

7. По този проект направихме и драматизация по мотиви от разкази за Левски, която представихме на училищното ни тържество, посветено на годишниата от Обесването на Апостола. Децата прочетоха разказите, а аз им подготвих репликите. Включихме моментите с бръсненето, продажбата на въглища и хвърлянето на рибарска мрежа.