Математика на точки - Touch math

    Представям ви едно изпитано и почти безотказно средство за запознаване с числата и събиране без преминаване. Това е математиката на точки или математика с докосване.

    Вярно, че всеки от нас, когато запознава децата с някое число, рисува точки, ябълки, круши и др. предмети,  но тук иде реч за малко по-особено приложение на точките - те са върху самите цифри.

   Самата аз се отнасях доста снизходително към този метод, не можех да си представя, че нещо толкова елементарно, като числата от 1 до 10 не се разбира от учениците и не се знае.        Оказа се, че има доста дечица, които поради различни причини - неглижираност, специални образователни потребности и пр,. не знаят числата, затрудняват се да броят, не могат да съотнесат съответната цифра към количественото й изражение, за смятане пък да не говорим. Така, тези деца остават изолирани от това, което правят учениците в час, обезсърчават се и губят всякакъв интерес към ученето.

   Математиката на точки им позволява да се "върнат" отново в час  и пълноценно да работят, като в същото време се създават нови умения, изгражда се чувство за числовата редица и образуването на числата, въобще отваря се вратата към логиката в математиката.

   Тази идея отново видях в Pinterest, а ето и как се получават нещата при мен.

Първо запознавам детето с точките и цифрите, в зависимост от случая, мога да дам 1, 3 или 5 цифри. /Детето често е толкова ентусиазирано, че иска да да се запознае и с другите цифри веднага. При представянето на цифрите от 6 до 10 може да има и друго подреждане на точките, което показва удвояването на събираемите, но за този ранен етап, аз не го предпочитам, особено при деца с проблеми.

После, можем да поиграем така:

или направо преминаваме към тази игра,

за да стигнем до решаването на задачи.

  Целта е накрая детето да може да прецени кое число е по-голямо и от него да започне броенето, като не брои точките му, а само да го произнесе и да продължи броенето  с точките на другото число. /казва 4 и брои 5, 6/

Обучението по четене и писане в първи клас

     Не зная откъде по-напред да започна. Темата е изключително обширна. Ще споделя моите си начини и идеи. Дано помогнат на някого.
      Както  учениците, така и аз започвам със звуковете и буквите. В някоя от предишните ми публикации стана ясно, че децата разполагат в кутиите си с червени и сини квадратчета, с които правят звуков анализ. Също така имат и тетрадка с големи квадратчета, която ползваме за звуковите модели. В  нея рисуваме или лепим различни картинки, на които правим звуков анализ. Аз също разполагам със сини и червени квадратчета /с магнит/ за дъската.
 

   За да запомнят добре класификацията на звуковете, измислих една елементарна песничка. Ползвам я с няколко випуска вече и определено има ефект. Мелодията е по избор, моята  е същата като на песничките за английската азбука.

 А, Ъ, О, У, Е, И

гласни звуци са, нали?

Всички други са съгласни,

много са ми ясни.

Съгласните в ламарина, 

те си имат свое име.

Сложи  при тях и й -

сонорни са ще знаеш, братко.

Б, В, Г, Д, З и Ж

звучни съгласни са.

П, Ф, К, Т, С, Ш, Х -

беззвучни са.

     При представянето на нов звук и неговата буква ползвам много нагледни средства. Ето и конкретно за буквата М :

И понеже виждам, че някои от децата се затрудняват да запомнят и четирите графеми на даден звук, им показвам и тези листчета с букви. Могат да търсят съответния ръкописен или печатен знак, да  групират буквите по различни признаци - главни, малки, печатни или ръкописни.

 Наскоро, повлияна от някои упражнения от Монтесори педагогиката, въведох и практиката, когато се запознаваме с нова буква да я моделираме с тел. Някои от децата се затрудняват, но с повече практика нещата се получават и те много се забавляват.

А, къде без добрия стар абак?

   Ето и още една изпробвана в годините идея. Когато се запознаваме със звук и буква М, изработваме и специална картичка за мама, за да отбележим, че вече можем да пишем най-милата дума на света. Кратичките подготвям аз, децата само написват думата "мама" и рисуват сърце. Това е чудесен стимул да се старят и да пишат бързо, а най-вече да осъзнаят силата на писаното слово.

За финал на тази публикация споделям и таблото, което стои пред учениците, за да им напомня за изучените цифри и букви.

Как да си направим сами дъска за писане в класната стая.

   "Дъска"- звучи пресилено, но всъщност, ако си нямате друга работа, защо не?

Та, както знаете, аз дъска си имам- бяла, метална. Но си нямам тесни и широки редове и квадратчета. За предишните ми ученици си бях разчертала една малка черна дъска. Сега съм в друга класна стая и след като няколко дни се опитвах безславно да чертая прави редове по бялата дъска с маркер и после да пиша елементи върху тях - се отказах. 

    "Ламинирайки" мрежата от 10 -те квадратчета с тиксо, ми хрумна, че същото мога да направя и с картон, върху който съм разчертала редовете и квадратчетата. 

  Разграфих бял картон и го залепих върху по-твърд картон/ от кутии за мебели и авточасти/  След което облепих картона с  най-широкото тиксо, което се продаваше в магазина, като застъпвах отделните ленти. Защо реших така да  направя, нямам идея, можеше просто да си облепя белия картон с тиксо. Може би, защото първоначалната ми идея беше тези картони да стоят на статив, така щяха да са по-здрави и нямаше да се огъват. Но пък поставени на статива, дъските са много неудобни за писане.  Получи се това:

  

       На снимките все още прикрепям дъските с магнити отпред, но от днес вече си имат залепена магнитна лента на гърба и работата върви много по-добре и по-бързо.

       След като направих дъските, ми хрумна, че освен с тиксо, могат да се ламинират и с целофан, но трябва да е много добре изпънат.

      Споделям още едно приложение. На учениците, които имат затруднения с ориентирането в редовете и писането на елементите, може да им се даде подобна дъска, за да се упражняват. Така в часа ми за консултации доста се позабавлявахме, трихме и писахме, трихме и писахме.....

    Междудругото, открих откъде може да се купува магнтитна лента в България /свърших си английските запаси/ Доставката е светкавична и цената е  напълно приемлива.  https://naborsata.com/product/2278/Samozalepvashta_se_magnitna_lenta_-_1.27cm_x_3m.html

  Може би  сте забелязали, че харесам ли си нещо, правя го непрестанно. Само за няколко седмици "дъските" ми се увеличиха и вече разполагам и с тези:

Управление на класната стая.

     Управление на класната стая. Гръмко звучи, нали? Ще ми се някой да ме беше научил  на подобно нещо в университета. Поне да ми беше казал, че съществува и, че е неделима част от успеха на всеки учител и неговите ученици.

    За какво става въпрос? Това са всички онези тайни хватки и еквилибристики, които учителят  прави, за да има мир и разбирателство в класната стая.

    През годините всеки учител си открива начини и методи да се справя с по-буйните и невъздържани ученици, да сплоти класа и да изгради колектива. Ще споделя, това което съм открила за себе си. Предупреждавам, не действа при всички ученици и винаги може да има изненади :)

    Напоследък в интернет пространството е много популярен методът на "светофара". Казано накратко, името на провинилия се ученик  се премества на жълтата или червената светлина, в зависимост от тежестта на провинението. Имената на "добрите" деца си стоят на "зелената" светлина. Идеята е страхотна, но.. За мен този метод  би действал най-добре в един по-спокоен клас, без изявени "герои" . Прилагала съм го, но той много бързо се обезмисли, " лошото" дете в един момент свиква да си стои все на стената на позора  и ефектът определено се губи. Освен това, винаги съм избягвала да слагам етикет на децата.

    За да привлека вниманието на учениците използвам Power Teaching. Това си е цяла система, от която аз ползвам само изговарянето на думата "клас" с различна интонация. Номерът е учениците да ти отговорят с "да", но да спазят твоята интонация. Можеш да импровизираш колкото ти стига въображението. Действа моментално за приковаване на вниманието на класа. Е, както казах и по-горе, пълно щастие няма, понякога в час по физическо, когато "командваш" класа да застане мирно, ти отговарят с "да":)

    Тъй като първокласниците ми са доста шумни, тази година им направих "шумометър", отново идея от Pinterest. Не действа винаги, но определено помага, учениците да разберат, че освен да викат, могат и да шепнат.

     На видно място стоят и правилата на класа, които припомням почти всеки ден.

 Никога не съм одобрявала, когато наказват ученик с писане на нарушението 10 и повече пъти. Признавам, че  в пристъп на безсилие и аз съм прибягвала до това няколко пъти и после съм съжалявала. Писането не трябва да е наказание, а знание. 

  Ако някое дете не спазва правилата, тича в коридора или в класната стая, просто го слагам да си седне на чина.

 За да избегна "дивеенето" в класната стая съм организирала кът за игра, където учениците могат да си играят с учебни помагала . Редят бодливото сметало, правят си къщички с фигурите му, прехвърлят топчетата на сметалото или сортират буквичките в кутиите. След като им омръзнат тези занимания, съм предвидила да им дам таралежчетата и други дребни занимавки.

  Ще се радвам, ако се включите с още идеи за управление/укротяване на класа и споделите опита си.

Математиката в първи клас

    Освен разходката с жабчето по стълбичката,  се опитвам да разнообразя часовете по математика като наблягам на развиването на практически умения, работим с ръце, не само с химикалки.

    За тази цел отново съм си приготвила някои помагала. Сега ще ви ги представя, но тъй като сме  още в началото  на учебната година, предполагам че до края й ще имам още много вдъхновение за осъществяването на различни хрумки.. Тези идеи не са мои, отново са от Pinterest, само реализацията е моя.

     Идеята на таралежчетата , мисля че е ясна. Те ,така да се каже, са многофункционални :), защото, освен да се подреждат в редици по различни критерии - подред, четни,  нечетни и т.н, могат и да дават знание за връзката между цифра и количество. На всяко таралежче, могат да се подредят определен брой щипки, вместо бодли, в зависимост от числото, което е написано. Могат и да се нарисуват, ако не разполагате с щипки.

 Следващото листче съм направила,  като разпечатах таблицата и "ламинирах" листчето с тиксо. Така децата се учат да смятат, допълват до 5, а после и до 10. Върху листчетата може да се пише с маркер за бяла дъска.

 Такава кутийка стои на чина до всяко дете. Помолих родителите да закупят подобни кутии, в които да си  слагаме жетончетата, картончетата/ за звуков анализ/, фигурките и другите джунджурийки.

    Любовта ми към крокодила е от преди няколко години, когато предишните ми ученици бяха в първи клас. Тогава използвах  това стихче:     

                                                                                   "Крокодил, крокодил,

                                                                                   зная, че живееш в реката Нил.

                                                                                   чух, че гладничък си ти,

                                                                                   на, по-голямото число хапни!

Не е идеално, но децата му се радват. Не си спомням, преведох ли го, измислих ли го, недодялано е , но за учебни цели става.

За знака равно, пък обяснявам, че тъй като крокодилът е много лаком, се е задавил и устата му седи, сякаш е глътнал и двете числа наведнъж, тъй като не може да избере кое число да изяде.

  Тази година намерих и това листче, много им помогна да осъзнаят концепцията за крокодила и знаците "повече" и "по-малко". В правоъгълниците могат да се нарисуват точки, чертички, каквото ви хрумне, също така, може да се слагат дребни предмети.

     Вече бях писала, че за да запомнят и осъзнаят по-добре числата, числовата редица и мястото на всяко число, въвеждам петминутката "Число на деня". Сега преведох едно такова листче от американските колеги, което е оформено много по-интересно и го давам на децата, когато взимаме ново число. Вече сме на числото 3 и те свикнаха с него, почти  не ме питат какво трябва да пишат. След като го попълним в клас, си го залепват вкъщи, в тетрадката по математика.

 Ето и още една идея. Помага на учениците да разберат действията събиране  и изваждане и е чудесно средство да се онагледи разлагането на числата. Направила съм такива  помагала за всяко  дете. Аз на дъската също разполагам с такова.

Посрещане на първокласници

        Отново е 15 септември. В душата - радост и малко тъга. Тъга за раздялата с предишните ученици и радостта от срещата с новите.

       Обикновено украсата на стаята я правя последния ден, но тази година имах достатъчно време да обмисля нещата и да се подготвя. Честно да си кажа, добре, че дойде 15 септември, че всеки ден имах нови хрумвания и вдъхновение, накрая щяха да ме изгонят от вкъщи. Шегувам  се, мога да се похваля с подкрепата на семейството ми и дейното им участие в подготовката за всеки празник в училище.

      Ето как протече и посрещането на първокласниците в класната стая. 

      Предишните ми ученици бях подготвили кратка програма, включваща стиховете на Розалина Паскалева за "Най-хубавото"" и няколко съвета и напътствия към първокласниците. Петокласниците им предадоха и ключ на знанието, и правилата на класа.

     Програмата наистина беше много кратка, защото героите на деня бяха първокласниците. За тях бях подготвила забавни задачки. 

    Първо започнахме с "жабешка математика", разходихме жабчето по стълбичката, поквакахме и поскачахме.

   След това започнахме да търсим в кой апартамент ще живее съответната  картинка. Забележете, че един апартамент остана свободен и трябваше да гадаем кой може да живее там. Накрая настанихме там слънцето, като едно дете го нарисува.

   Следваше поставянето на цветовете на българското знаме с кратка беседа кой цвят, какво символизира.

   Завършихме със "сбърканата" числова редица. Децата трябваше да  подредят числата правилно. Импровизирах набързо и си спретнахме няколко фокуса, аз скришно взимах едно число, а децата трябваше бързо да кажат кое число е изчезнало.

   Разглеждането на учебниците, почерпката с питка и мед и рецитирането  на стихотворения, също не пропуснахме.

   Съдейки от интереса на децата и това, че искаха още и още задачи, мисля че се получи  много емоционално и весело тържество. 

    Успешна учебна година на всички колеги, ученици и родители! На добър час!

Кой съм аз - околен свят

   Когато бившите ми вече ученици бяха втори клас, видях в Pinterest една идея, която веднага ме грабна. И, въпреки че, вече бяхме минали този раздел, направих на децата  картончета, с помощта, на които да разберат концепцията за света и тяхното място в него. 

   Раздадох на всяко дете комплект от тези картони с текст, който те трябваше да допълнят вкъщи. На първото картонче, изисквах  да залепят своя снимка.

   И тъй като много от тях имаха затруднения да съставят самостоятелен разказ по някоя от темите, тези картончета много им помогнаха. 

    По- удачно би било всяко кръгче да се раздава на децата, когато изучават съответната тема и постепенно да се сглобява помагалото.

   

Археологията в трети клас

      Както си разчиствам и подреждам бумагите, у мен нахлу спомен за един от най-емоционалните уроци по Човека и обществото в трети клас. Не мога да не го споделя с вас!  Тъкмо бяхме  свършили географския материал и предстоеше да се запознаем с историческия. Исках децата да заобичат историята, те предварително бяха чули, че е доста трудна и страшна тази част от учебника, затова  исках да им покажа, че може да бъде и забавна. 

     И така, урокът беше за източниците, от които се черпят знания за миналото и първи стъпки в археологията.

     Събрах де що имам "артефакти" у нас и ги скрих на различни места в класната стая. Разделих класа на отбори и всеки имаше район за търсене. След като предметите бяха намерени, учениците трябваше да направят дискусия в отбора и да преценят какво точно са намерили и каква информация може да се получи, след което да представят кратко резюме пред класа. Аз само допълвах и разказвах нещо интересно, например как е направена хартията на папируса и др.

     И тъй като тогава не съм и си помисляла да снимам този час, сега се наложи да импровизирам. Предметите, които виждате на снимките са почти същите, като тогава, само че имаше още една счупена керамична чаша, /която бях скрила в саксия в класната стая/, "старинно " изглеждащо оръжие и едно остро кремъчно камъче / ножът на първобитните хора/.

       Опитах се да напиша и кратки стихчета, с които да насочвам децата къде и какво да търсят, но силите не ми достигнаха за всички предмети, както и да определям крачки и посоки и се отказах от тази идея. Но, някой по-силен с римите, би се справил чудесно и би се получило още по-интересен урок. Пример: "На запад от дъската три крачки направи, на дъното на морето ще откриеш какво се крие ти":)

Подготовка за първи клас

     Обичам да съм първи клас. Обичам заедно със "зайците"да откриваме света и да се забавляваме. За целта си приготвям много нагледни материали, с които да моделираме задачи, да разбираме категориите повече и по-малко и др. 

      Сега ще ви покажа малка част от приготовленията ми отпреди 4 учебни години. В училище ми останаха кубчетата, жетоните, сламките и другите помощни материали, с които съм услужила на колеги. За моя изненада, въпреки дългогодишната и честа употреба, картончетата са добре запазени. Трябва ли да напомням, че са прикрепени с магнитна лента?

    А за новите първокласници имам и нови идеи, които, живот и здраве, да осъществя до есента. Така, че оставям тази публикация отворена, защото ще има  продължение.