понеделник, 20 юни 2016 г.

Знаците + и -

      Ако използвате в часа по математика учебника на издателство "Булвест" за първи клас, няма начин да не ви е направило впечатление крайно неудачното представяне на действията събиране и изваждане и знаците, с които  ги записваме. Ако е само едни урок" с мед да го намажеш", но и следващите няколко урока вместо да затвърдят у децата знанията, все повече ги объркваха. 
      Така почти целият клас не знаеше какво да пише като види празно квадратче, плюс или минус или някое число. След като хвърлих силите си да изгладя това недоразумение и децата схванаха какво се иска от тях, забелязах, че две деца от класа ми не правят разлика между + и -. Просто не свързваха думата прибавям или събирам със знака +.  
  Тогава се сетих за една идея отново видяна в Pinterest, представяща знаците + и - по интересен и запомнящ се начин. Към нея вървяха и две истории за Гюс-плюс и Линус-минус.
   Това с имената нямаше да се получи, тъй като не бяха популярни у нас, затова само им разказах историте за Минус и Плюс.
 Невероятно беше удовлетворението  ми, когато едното от децата няколко дни все поглеждаше към дъската, когато трябваше да реши някоя задача. Другото дете пък беше впечатлено от историите и така ги запомни, макар и да му отне доста време.
 Ето и откъде вдъхновението ми:  https://www.pinterest.com/pin/313492824039895572/

Изваждане на числата в първи клас

     Както добре си ни вървяха нещата по математика, катерехме се по стълбичката, скачахме напред и назад, дойде време да решаваме задачи от вида 12-3, 12-11, 20-15, 12-9 и т.н.            

       Стълбичката стана неефективна, доста време се губеше, децата лесно можеха да сбъркат в броенето. Тези задачи се оказаха препятствие за голяма част от учениците ми.
   В учебника  по математика примерите бяха дадени нагледно, връзвах и аз пръчици, но ефектът на разбиране не беше масов. Все още имаше дечица, които се затрудняват. За да ги улесня, започнах да представям задачите по този начин. Така много лесно се "виждаше" десетицата, единиците и какви действия извършваме с тях. Когато децата напреднаха, сами започнаха да представят задачите на дъската по този начин.
 
       С голям ентусиазъм задрасквахме десетиците или пък ги премахвахме със замах.
 За да се стигне до разбирането, че всъщност тази на пръв поглед сложна задача се свежда до простото 2-1


При тези задачи отново нагледно представяме умаляемото и умалителя. 
    Следва любимото действие/ колкото по-ефектно се отстранят десетиците, толкова по-запомнящо се е:)

  За да стигнем отново до лесната част:  10-5


 Следващата задача може да се реши по два начина, ученикът решава кой му е по-лесният.
    1 начин: Представяме числата като сбор от едници и десетици. От десетицата изваждаме 9 и остава едно квадратче. В същото време виждаме, че са останали и две единици - кръгчета, събираме квадратчето и кръгчетата и получаваме 3.
 

2 начин: Чрез разлагане на второто събираемо.
 Изваждаме 2-2, получаваме 0, задраскваме по-точно . :)
 Задачата сега става 10-7, а тя вече е по-лесна.
    Смятам, че е много важно у детето да се изградят правилни представи за действията с числата, а за да са трайни, те трябва да се разберат. Учениците трябва сами да открият своя начин за решаване на задачи.
     За някои деца, фактът, че 12-9 прави 3 е достатъчен, те приемат това знание и то остава трайно осмислено, могат да го използват в други задачи, да го моделират и да го комбинират. 
       На други им е необходимо малко подбутване, малко помощ и те също започват да решават задачите бързо и вярно.
     А за някои деца пък е необходимо да го видят нагледно представено, пипнато, преместено, изтрито, изиграно, изпяно и измъчено, ако щете. Надявам се да съм помогнала поне малко на всички.


Коледно тържество -1 клас 2015/2016

            Е, нали не сте си помислили, че сме пропуснали коледното тържество? Празнувахме, разбира се, но чак сега имам възможност да опиша какво правихме.
            Тъй като по това време сричахме сериозно и се губехме в дебрите на десетиците, реших празникът да не е свързан с учене, а само да се забавляваме. Използвах идеите от предишно коледно тържество, само че адаптирани за първокласници, добавих няколко нови  - и веселбата се получи.
             Игрите бяха следните:
          1. "Сложи носа на елена Рудолф със затворени очи".
          2. "Стрелба по снежни човеци с хартиена топка."
          3. "Стреляй, за да видиш късмета си."
          4." Направи си снежен човек."
          5." Направи си картичка".

        1. Първата игра, вече съм я описвала, един по-голям червен магнит се слага за нос на еленчето. Нещо подобно, но във вариант за дъска и магнити.
       2. Тази зима се случи доста безснежна, та решихме да организираме бой със снежни топки от хартия. Направих снежни човечета от хартиени чаши и стреляхме по тях с топки от смачкана хартия. Печели този отбор, който  успее да събори най-много чаши.
      3. Идеята също е стара, само че сега децата трябваше да уцелят със стреличка / с магнит /сектор от къщичката и номеръг, който им се беше паднал, отговаряше на номера на  листче с късметче от елхичката.
     
     


         4. Вече споменах, че сняг нямаше, та затова използвахме тоалетна хартия, за да си направим снежен човек, сложихме му копчета/ картончета с тиксо/, секвестирахме няколко шала и шапки, бях приготвила и нос, но реших, че ще е прекалено:) . Целта на играта е да се увие едно дете с тоалетната хартия и то да заприлича на "снежна " мумия. Разделих децата на три отбора и трябваше да видим кой ще се справи по-бързо със задачата. Родители също се включиха да помагат.  Един съвет - потърсете си хартия, която не се къса лесно :)

      
             5. Последната задача беше да си направим картичка. Раздадох шаблони на децата , за да си направят елхичката и те бързо се справиха. Трудност тук беше завързването на панделката, но с помощ успяхме да се справим.

           

понеделник, 13 юни 2016 г.

Годишно утро в 1 клас - стари идеи с нови дрешки

  Колкото и да не обичам стари и правени вече идеи, тази е от серията "стари, но златни" Много си харесвам това тържество. Децата са въвлечени на 100%. Много емоционално и за тях, и за родителите. Та.., идеята е известна, само се постарах с изпълнението.