На практика, се получава друго. Някои ученици въобще не могат да проумеят какво се иска от тях. Самата аз имам спомени, че така си стъкмявах отговорите на въпроса "Какво е това?", че всички думи ми изглеждаха като съществителни.
Опитвала съм доста начини, правих табла, карах ги да учат правила, упражняваха се дълго, но резултатът беше временен и непостоянен.
Това, което ще споделя също не е панацея, има си своите слаби страни, но пред очите ми няколко почти безнадеждни случаи се превърнаха в уверени откриватели на частите на речта, нещо повече, това са любимите им упражнения.
И този път решението ми подсказаха децата, на няколко от тях им беше трудно да отделят думата в потока на речта, променяха я и не можеха правилно да я определят. Затова им измислих една игра. Давам им дума и те трябва да я определят. Но...... Първо мислят дали могат да я нарисуват само с една картинка. Ако могат - значи е съществително. Ако думата е прилагателно, например тъжна - те пак ми отговарят, че могат да я нарисуват -"жена с тъжна усмивка" . Тук вече ги питам откъде знаят, че е жена, може да е овца, коза и т.н. След като тази дума определя качества на други думи - то тя е прилагателно. За думите глаголи подбирам такива, които имат ясно изразено движение. Карам ги да подскачат, ядат, пеят, т.е. да се движат.
Обясненията ми сигурно изглеждат сложни , но ето и материал в картинки:
Друга любима игра е тази:
Измислят подходящи прилагателни имена към даден предмет. Отново тук може да има състезателен елемент - кой ще измисли най-много думи, най-оригинална дума, да се елиминират повтарящите се думи и т.н.
Харесват им и такива листчета с игри:
Могат да се състезават всеки за себе си или по двойки.
