Не исках да наричам това тържество "Ние вече сме грамотни", грамотността свързвам с нещо повече от научаването на буквите. Не исках и старите стихчета, до болка познатато "..сбогом, мъничко букварче..." .
Аз самата, въпреки че имам успешни и хубави сценарии от предишни години, всеки път търся нещо ново и различно. Често децата сами ми дават някаква идея, друг път аз си измислям нещо.
Разтърсих се за подходящи сценарии, но отново попадах на неща, които съм правила. Задачата ми се усложни още повече, когато трябваше да репетираме и за деня на самодейността в нашето училище. Не можех да правя две паралелни репетиции, трябваше да се явим с нещо общо и за двата празника. След дълго умуване реших да е танц. Ами сега, как да измисля танц за 19 деца? Разделих децата на две групи - момчета и момичета. Танцът на момичетата беше с шалове и музика "Хубава си, моя горо" в изпълнение на Ричард Клайдерман, а на момчетата с мечове , и музика - "Танц със саби"- Арам Хачатурян.
В интернет намерих готов танц за момчетата и с някои изменения, репетициите започнаха. Танцът на момичетата претърпя много промени, отначало беше танц със знамена - 6 момичета, после стана танц с шалове- 7 момичета, за да финишираме на тържеството с 8 момичета.
Направих мечове на момчетата от твърд картон, уших им сини сатенени пояси/ от перде/, а на момичетата шаловете бяха винено червени/ пак от перде/
Тези цветове ми дадоха и основната идея за сценария, вече бях гледала този празник и бях впечатлена от нетрадиционните стихчета и раздвижения сценарий. Така темата на празника ми стана войната на буквите. Много от ресурсите за сценария са от интернет, а където не можах да намеря нещо подходящо, се наложи да стихоплетствам.
А, това беше и декорът ми за дъската:
