Последен учебен час в четвърти клас

     Е, дойде! Не е за вярване, но изминаха 4 години и трябва да се разделя с моите ученици. За емоциите и сълзите в очите, няма да раказвам, всеки, който е изпращал четвъртокласници, знае за какво става дума. А тези деца така ми бяха влезли под кожата, че .... Обичам всичките си ученици, но заради тези научих такива неща, които в никой университет не бих могла да науча. Ще ви разкажа накратко за организацията и нещата, които приготвих за децата.

     До последно се колебаех под каква форма да протече празникът. Бях решила да е като открит урок и да покажа знанията на децата. Само, че след почти един месец неучене и истерията около външното оценяване, на децата съвсем не им беше до това.

 Разрових се за сценарии и попаднах на страхотни предложения, избрах този http://www.bglog.net/nachobrazovanie/39349,  Благодарности към колегата, споделил труда си. Нещата се получиха с малко редакция от моя страна, песните от учебника по музика и една седмица за подготовка.

   Тъй като "нещо" беше стиснало гърлото ми няколко дни преди тържеството, реших думите, които искам да кажа на децата на раздяла, да са под формата на писмо. А, ето и как го оформих:

   За да запазим спомените, решихме да си направим албум на класа. Получихме няколко оферти, но все нещо не ни допадаше, я цената, я оформлението. Освен това, държахме в албумчето да са включени снимки и от четирите учебни години. 

  Тук е мястото да кажа, че през тези 4 години аз снимах и събирах снимки на децата. Фотографията ми е едно неосъществено хоби, но за учениците ми реших да се пробвам.              Закупихме по едно албумче на всяко дете и вътре  поставих средно по 14-15 снимки. Имаше, както самостоятелни снимки на детето, така и групови. Цената на едно такова албумче "излезе" към 6 лева. 

   Тъй като исках снимките да не са просто снимки, а и да носят някаква информация - дата, име или място, където са снимани, си припомних моето някогашно хоби - правенето на дигитални скрапбукинг рамки с  Photoshop./Ей, измъчи ме новата му версия, докато й свикна/ Така, на някои от снимките имаше рамки и надписи. Изненадата за децата и родителите бяха тези две рамки, едната в албумчето, а квадратната  - подарък от мен.

    Тъй като не съм взела разрешние от родителите на децата да използвам снимките им, а в момента не мога да си открия psd файловете, публикувам снимките по този начин.