Диктовки

   Диктовките са нещо, което беше много трудно за моя клас. Положихме много усилия, за да се осъзнаят правописните правила. В процеса на работа се родиха  тези диктовки и смешни изречения, които имаха за цел да затвърдят някое правило и да обърнат внимание на някои особености на думите и начините за проверка. Някои от тях са от сборници или намерени в интернет, а други съм измислила и преработила аз. Смешните изречения нямат много смисъл, но това е и целта им, да са странни, че да се запомнят. 

Смешни стихове и изречения.

Китайският змей Матей

изпя една китайска песен:

Мишката полива с лейка.

Славей люлее се на вейка.

Слончето седи на пейка.
Зайо носи топла грейка.

Полицаи спускат се с шейна.

Брей, каква шега!

Ще ядете бой, ако не правите разлика между кои и кой.

Здравко сбърка, сгреши, направо сглупи.

Сдобрих се с Добрина и със Здравка.

Камен камъни вадеше изпод камъните, камък върху камък не остави.

Сън сънувах и се събудих.

Вятърко вятърът гонеше.

Разтърках, размачках, разтрих, камък строших.

Звън звъни, звънец звъни, явно някой на вратата звъни.

Нещо нощем нощуваше в потайни ъгли.

Нещо нощем шофираше мощни коли.

Нещо през нощта се криеше в гъсти мъгли.

Нещо нощем се случваше, видя ли го ти?

Улових се с две ръце за въжето и преминах между двете камбанарии.

Старинната камбанария понесе цялата мощ на среднощната буря.

Гигантски мълнии изпепелиха жилищната сграда.

От комина изхвръкнаха искри, пушекът изпълни небето.

Диктовки - 4 клас

На пазар

   Един селянин отишъл на градския пазар. Понесъл със себе си и пълна кошница с яйца. Решил, че ще може да ги продаде с добра печалба. Както си вървял по стръмната пътека, спънал се от един остър стърчащ камък, подхлъзнал се и паднал върху яйцата. Счупил ги всичките. Звайкал се бедният, разплакал се. Какво да прави сега? Ако се прибере вкъщи с празни ръце, жена му очите ще му издере, децата гладни ще реват. В яда си нещастникът подритнал острият камък, който го препънал и под него се показало гърне с жълтици. Разтреперан, селянинът разровил пръстта и открил безценно съкровище. 

   Разбрал, че и в най-безнадеждното и трудно време, не бива да губиш надежда

Запустялата воденица

  Дядо Йосиф вървеше по разкаляната пътечка.

 Изведнъж пред очите му се  изправи запустялата воденица. В миг изплува споменът за буйния живот, който кипеше тук. От ранна утрин до здрач, водата въртеше камъните и те мелеха безспир хорското жито. Колелетата на каруците скрибуцаха денонощно. Брашното се стелеше в чувалите като пухкав сняг. Стопаните радостно ги подхващаха, замятаха ги на гръб и тръгваха да се прибират вкъщи. Стопанките бързаха да изпекат хляб от новото брашно и из селото се носеше неустоим вълшебен аромат....

 Дядо Иосиф се сепна, всичко беше само далечен спомен, от гърдите му се изтръгна тежка въдишка, изтри една сълза и продължи по пътя си.

 Утро в гората

На разсъмване слънцето огря смълчаната есенна долина. В миг местността се промени:

   Малък дрозд заподскача по дребните камъчета, за да търси червейчета.

  Гората се разтърси от мощни удари, сякаш кълвачът, който удряше с клюна си по близкото дърво бе въоръжен с гигантски чук.

   Четири сойки разгорещено клюкарстваха за сватбата на катерицата Кики и обсъждаха новините в горския вестник.

     Шестте малки гълъбчета, сгушени в гнездото си,  мълчаливо подслушваха разприте им и мечтаеха за деня, в който ще отлетят далеч от тази шумотевица.

   Само бухалът, свит в хралупата си, спеше. Той беше уморен от нощния лов и не чуваше нищо от тази утринна врява.

 Грозното патенце

   Ранна есенна вечер. Листата на дърветата в гората пожълтяха.Оклюмали и умърлушени, те се озоваваха в пръстта. Вятърът гальовно ги подхващаше, завърташе ги в грациозен танц и пак ги разхвърляше по земята. Въздухът изстиваше все по-осезаемо, небето тъмнееше  от тежки облаци.

 Грозното патенце се чувстваше самотно. Безнадеждно и уплашено, то  постоянно  мечтаеше за честни и сговорчиви приятели. Сънуваше безкрайно синьо небе и бездънно море. Търсеше нещо, но и то не знаеше какво. Не знаеше, че всъщност е лебед - дръзка  и прелестна птица.

 Жужка

Жужка малката мравка

подари букет с незабравка

на своята майчица мила

по случай пролетта подранила.

Всички знаят, че Жужка е пакостливо дете, 

но в гърдите си има златно сърце.

Буря

  В една безсънна и безлунна нощ в планината забуча градоносен облак. Мълнии и гръмотевици разтърсиха  небето. Рукна проливен дъжд, втурнаха се мощни порои надолу към реката. Те опустошаваха всичко по пътя си: изскубваха дърветата с корени, дълбаеха дола, търкаляха гигантски камъни. 

  Бурята бесня цяла нощ. Яростта й се умири чак на сутринта. Изгрялото слънце осветяваше листата и те блещукаха като скъпоценни камъни, тихо сълзяха бистри капчици. 

 Само реката бушуваше чудовищно в дола и безразсъдно подмяташе изтръгнатите дървета, сграбчваше пръстта и я отнасяше надолу, към изсушените равнини.

След бурята

  Мощните светкавици угаснаха. Бурята утихна и отмина. Слънцето разкъса облаците и окъпаната гора в миг се изсуши. Пъргав планински поток подскачаше по камъните и разпръскваше безценните си води. Струите му, сякаш разтопено сребро, се боричкаха и играеха, разпенваха се и се подмятаха  игриво по пътя си надолу.