4. клас - завършване.

    Отдавна съм длъжница на блога. Ще се опитам да се реванширам с няколко публикации наведнъж.

   Та, как завършихме 4. клас. От всеки клас научавам нещо. Този ми разкри друга страна на учениците, показа ми колко важни са чувствата и емоциите, приятелствата. Заради тези деца научих що е емоционална интелигентност, търсих материали за агресията, страховете, играхме игри за сплотяване, събирахме добрини в буркан... И, че всъщност по-важното от камарата факти, които изливах 4 години в главите им,  е това да си в мир със себе си и да намериш начин да се чувстваш уверен, да споделяш, да си добър. Не всеки път се получаваше, често всичко се проваляше, но се надявам уроците, които взаимно получихме, да намерят своето приложение рано или късно. Затова и прощалните ми думи бяха насочени към това, да помнят, че преди всичко, най-важното  е да си Човек.

 Започнахме със споделяне на уроците, които децата са получили, но не тези по математика или български, а какво са разбрали за себе си и другите. По-рано бях пуснала анкета сред тях, която разкри неподозирани за мен неща. Деца споделяха, че най-трудното за тях е било да се научат да казват "извинявай, да се осмелят да заговорят някого и др. Прочетох и някои забавни стихотворения, написани по този повод от тях, над които доста се посмяхме.

   Следващато ни занимание беше да разберем доколко сме се опознали за тези години. Бях подготвила за всяко дете стихче- акроним  с името му, което описваше някои от характерните му черти. Трябваше да се познае за кого е написано стихчето.

  Последната задача беше да подредят думи в изречения. А изреченията бяха пак мъдри мисли, които ми се искаше да запомнят завинаги,  а именно: "Дисциплината е да правиш това, което не искаш, за да постигнеш, това което много искаш." и " Силните хора не свалят другите долу, те ги вдигат горе".

  Не разполагам с много снимков материал, а и малкото, което  имам в момента не е налично, така че снимки ще сложа по-късно.