вторник, 11 март 2014 г.

Линия на времето

     Като няма - няма, ама като има.... За днес втора публикация. И обещаното - линия на времето.
     Въпреки че, доста отдавна бях ученичка, много добре си спомням колко непонятно ми беше това чудо "линия на времето". Въобще не можех да я проумея. Днес, от позицията на времето, виждам, че това е едно чудесно средство за осмисляне и подреждане  във времето на исторически факти и събития. И така, неволята учи. Ако сте запознати с учебниците по "Човекът  и обществото"  за 3 клас, няма начин да сте останали доволни. Принудени сме да участваме в пълно безумие и престъпление спрямо децата ни! Ама, много се ядосвам като говоря за тези неща! Не може  да сблъскваме така децата с историческия материал, то и резултатите ни, затова са така катастрофални. Измислих начин, поне малко да помогна на моите ученици да наместят камарата от факти, имена , събития и години.
     Моята линия на времето е вълнообразна, а не права. Обяснявам на децата, че всеки народ и държава имат своите възходи и падения. Лесно запомниха, че на върха на Първото и Второто бълг. царство са съответно Симеон и Иван Асен ІІ. Приличат си и по заслугите. За всеки владетел си имаме някакъв знак, символ, който го характеризира най-ярко. За Крум си имахме и чаша от череп, но съм я изгубила.
     Малките  картинки може да се поставят от учениците, може и предварително да се поставят, а те да допишат само годините, раздавала съм ги и на децата, като задача всеки да разкаже нещо за това, което му се е паднало.






5 коментара:

  1. Да, да! Има защо да се гордеете с нея! Благодаря, че споделихте!

    ОтговорИзтриване
  2. Цитат: "Предполагам, вече знаете, че Г-жа Драганова е направила малка иновация в сферата на самоподготовката на учениците си. Тя е създала един акаунт, за който парола имаме всички родители." Може ли повече информация за това?

    ОтговорИзтриване
  3. Ха-ха! Това откъде го намерихте? Това го направих, когато моите ученици бяха втори клас, защото все се оправдаваха, че не са записали домашното си и съответно идваха без да са подготвени. Всъщност идеята ми беше родителите да влизат в общата ни поща и така да контролират децата си. И така, всеки ден пишех в имейл какво ни е домашното и го пращах на обща поща, парола за която имаха родителите. Идеята има предимства и недостатъци. Децата започнаха да разчитат само на пощата и въобще не ме слушаха какво имат за домашно. Достъп до интернет имаха само 7-8 деца от класа ми. Сега , в трети клас вече сами си записват какво е домашното им и си носят отговорността, ако не са разбрали нещо.
    Този имейл ползвах и ако исках да кажа нещо важно на родителите за учебния процес или за възникнали проблеми. Но отново учениците бяха главно ползвателите на мейла, а не всичко исках да стига до техните уши. Аз също се раздвоявах, защото вече не знаех на кого му работи или не компютъра, на кого какво съм казала или написала, отново повечето деца от класа нямаха достъп. Иначе това е отлично средство за бърза комуникация между родители и учител, но при ясно разграничение кой ще влиза в пощата и всички да имат достъп до интернет.

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря! Цитатът е част от писмо на родител, публикувано в сайта на училището, в което работите.

    ОтговорИзтриване
  5. Честит празник на един вдъхновител!

    ОтговорИзтриване