Управление на класната стая. Гръмко звучи, нали? Ще ми се някой да ме беше научил на подобно нещо в университета. Поне да ми беше казал, че съществува и, че е неделима част от успеха на всеки учител и неговите ученици.
За какво става въпрос? Това са всички онези тайни хватки и еквилибристики, които учителят прави, за да има мир и разбирателство в класната стая.
През годините всеки учител си открива начини и методи да се справя с по-буйните и невъздържани ученици, да сплоти класа и да изгради колектива. Ще споделя, това което съм открила за себе си. Предупреждавам, не действа при всички ученици и винаги може да има изненади :)
Напоследък в интернет пространството е много популярен методът на "светофара". Казано накратко, името на провинилия се ученик се премества на жълтата или червената светлина, в зависимост от тежестта на провинението. Имената на "добрите" деца си стоят на "зелената" светлина. Идеята е страхотна, но.. За мен този метод би действал най-добре в един по-спокоен клас, без изявени "герои" . Прилагала съм го, но той много бързо се обезмисли, " лошото" дете в един момент свиква да си стои все на стената на позора и ефектът определено се губи. Освен това, винаги съм избягвала да слагам етикет на децата.
За да привлека вниманието на учениците използвам Power Teaching. Това си е цяла система, от която аз ползвам само изговарянето на думата "клас" с различна интонация. Номерът е учениците да ти отговорят с "да", но да спазят твоята интонация. Можеш да импровизираш колкото ти стига въображението. Действа моментално за приковаване на вниманието на класа. Е, както казах и по-горе, пълно щастие няма, понякога в час по физическо, когато "командваш" класа да застане мирно, ти отговарят с "да":)
Тъй като първокласниците ми са доста шумни, тази година им направих "шумометър", отново идея от Pinterest. Не действа винаги, но определено помага, учениците да разберат, че освен да викат, могат и да шепнат.
На видно място стоят и правилата на класа, които припомням почти всеки ден.
Никога не съм одобрявала, когато наказват ученик с писане на нарушението 10 и повече пъти. Признавам, че в пристъп на безсилие и аз съм прибягвала до това няколко пъти и после съм съжалявала. Писането не трябва да е наказание, а знание.
Ако някое дете не спазва правилата, тича в коридора или в класната стая, просто го слагам да си седне на чина.
За да избегна "дивеенето" в класната стая съм организирала кът за игра, където учениците могат да си играят с учебни помагала . Редят бодливото сметало, правят си къщички с фигурите му, прехвърлят топчетата на сметалото или сортират буквичките в кутиите. След като им омръзнат тези занимания, съм предвидила да им дам таралежчетата и други дребни занимавки.
Ще се радвам, ако се включите с още идеи за управление/укротяване на класа и споделите опита си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар